Ела, при мен любов!
Защо те няма теб - ти, който ме обичаш?
Живееш ли в света? Защо тогаз не идеш?
Обичам те! Ела! Със обич ти стопли душата ми голяма!
Не... Ти не си роден. И нийде теб те няма.
Обречена съм аз да страдам всеки час
във самотата няма.
Обичам те! Ела... и сгрей сърцето нежно
от болка натежало и тежко наранено.
Душата ми стопли! Виж кръв от нея блика!
Спаси ме ти, спаси! Ела и целуни очите насълзени!
И обич ми вдъхни - ти, обич неродена...
Отнийде зов не иде! Кат гроб мълчи Земята...
пустиня - страшна, зла... Аз тичам през света.
Навсякъде те диря. А ти не идеш пак и аз съм уверена,
че ти си сън, химера, съзвездие далечно сгряло мойто рамо...
Ела, при мен любов! Кажи, защо те няма?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
