Ела сама
ЕЛА САМА
на Сузи
Ела сама... По свечеряване.
Не се плаши от мрамора край теб.
Това са домовете ни. С градинки са.
То, колко ли му трябва на човек...
Не ми носи ракия... Нито вино.
На тях приживе се напих!
Но знаеш ли... водичка ми се пие
и ми се слуша хубав стих.
Ела при мен със книга и със цвете.
Едничко цвете - две са за умрял!
Щом литнат към небето стиховете,
ще видиш колко много съм живял!
Емил Стоянов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
