Ела сама
ЕЛА САМА
на Сузи
Ела сама... По свечеряване.
Не се плаши от мрамора край теб.
Това са домовете ни. С градинки са.
То, колко ли му трябва на човек...
Не ми носи ракия... Нито вино.
На тях приживе се напих!
Но знаеш ли... водичка ми се пие
и ми се слуша хубав стих.
Ела при мен със книга и със цвете.
Едничко цвете - две са за умрял!
Щом литнат към небето стиховете,
ще видиш колко много съм живял!
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
