Ела смело, влез :)
спомняш ли си го и ти?
Тогава на петнайсет бях,
ах, да, на колкото бе и ти.
Реехме се, така безгрижни -
ято млади птици полетели.
Влюбени, по детски нежни,
аз и ти, ръцете свои вплели.
Минава времето, то не чака,
ето тялото виж как остарява.
Той - часовникът - си тиктака
ясно чувам го как отброява.
Леко бе на двадесет и пет...
още млада бях, в душа и тяло.
Малко мина, пътя бе напред,
а и сърцето не беше остаряло.
Лесно станах и на тридесет.
Ама какво толкова, години?
Душата пее. „Някакви си пет" -
успокояваше ме ти, любими.
Шегувах се на тридесет и пет
и казвах си: „Възраст средна".
Тогава писах първият куплет,
ех, добре бе там да си поседна.
Не си останах там, не съумях,
изминах пътят напред до днес.
Нося детското в мен, онзи смях...
Ела, година нова, ела смело, влез.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
