16 дек. 2004 г., 14:23

Елегия

1.5K 0 1

Когато спреш за миг преди да продължиш,
да не продадеш душата си на някого,
или разумното е да се подчиниш,
за да можеш да не падаш, да вървиш.
Колко много битки са останали
и неспечелени за славата или честта,
или за егото на егоизмът утвърдени,
или пък за чистотата в твоята душа,
за платното, избродирано пред хората,
за удръжката на данъка на любовта,
или за основата, създадена пред хората,
за ежедневните несторени неща!
Дали това е само за пред жителя,
обитаващ твоята душа във търсене
на истина, която се оказва някаква лъжа.
Дали това е само някакъв мотив,
да правя грешки, за да не греша и
пак да ги повтарям, просто ей така.
Това е някакъв спектакъл, който
в думите е някаква игра. Аз не искам
повече да чакам, аз не искам да вървя.
Искам там да се издигам, искам
да се скитам в синевата на деня,
на вечността и да летя... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Кънчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...