16 dic 2004, 14:23

Елегия 

  Poesía
1288 0 1
Когато спреш за миг преди да продължиш,
да не продадеш душата си на някого,
или разумното е да се подчиниш,
за да можеш да не падаш, да вървиш.
Колко много битки са останали
и неспечелени за славата или честта,
или за егото на егоизмът утвърдени,
или пък за чистотата в твоята душа,
за платното, избродирано пред хората,
за удръжката на данъка на любовта,
или за основата, създадена пред хората,
за ежедневните несторени неща! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Кънчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??