Eлегия
Eлегия
Пустотата понякога до корен ме изгаря...
- като весела камбана, загубила език -
вятърът в мен напева на бурята повтаря,
но всичко глъхне и замира - не излиза вик...
Ровя в пепелта на неостарялата надежда,
където семето на безброй мечти посях,
следвах пътя и, дори към мрак да ме отвежда
- загубил всичко, само със спомени се грях.
Скиталец по пътеките на дните преброени,
аз помня на всеки поглед оглушителния зов,
били те случайни, или съдбовно отредени,
са стихове от моята поема, наречена "Любов".
© Запрян Колев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря,Маги!
-
съдбовно отредени са...
Запрян, благословен си с Любов...
сърдечно те, поздравявам.. -
Здравейте ,Росица и Боряна!Благодаря , че споделихте!
-
Дано твоята поема да продължава дълго!
Поздрав! -
Поезия, която ражда усмивки и топлота.
Спомените за хора с начален избор "време",
а Любовта е толкова много безвремие! -
Ок, Борко!С удоволствие.
-
Продължавай да я пишеш!
-
Благодаря, Жанет!
-
Харесах,Зап!Поздрав!
-
Благодаря, Цвети!
-
Дълго е връщането по пътеката на спомените... Поздрав за стиха, особено за метафорите в първия куплет!
-
Благодаря , Дани и Силвия!За топлия отзив!
-
Много, много ми хареса
Поздрав, Запрян! -
Скиталец по пътеките на дните преброени
Красиво е! Много! -
Благодаря ,Оги
Елена
и Силви!За топлите думи! -
Поздравления и от мен за стиха!
-
Емоция и оглушителна любов!
Хубав стих, Запрян! -
Благодаря приятели Веска,
Ники
и Илко! За споделеното. -
дълъг е пътя,Зап,на всички дните ни са преброени,важното е,че сме тук сега
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
