Eлегия
Eлегия
Пустотата понякога до корен ме изгаря...
- като весела камбана, загубила език -
вятърът в мен напева на бурята повтаря,
но всичко глъхне и замира - не излиза вик...
Ровя в пепелта на неостарялата надежда,
където семето на безброй мечти посях,
следвах пътя и, дори към мрак да ме отвежда
- загубил всичко, само със спомени се грях.
Скиталец по пътеките на дните преброени,
аз помня на всеки поглед оглушителния зов,
били те случайни, или съдбовно отредени,
са стихове от моята поема, наречена "Любов".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
