ZAPP (Запрян Колев)
141 2346
8 may 2011, 16:59

Eлегия 

  Poesía » De amor
726 0 19

 

                                                                Eлегия    

 

 

 

                                       Пустотата   понякога  до  корен  ме изгаря...

                                      - като   весела    камбана,   загубила     език -

                                       вятърът   в  мен  напева  на  бурята  повтаря,

                                       но  всичко  глъхне и замира -   не излиза   вик...

 

 

                                       Ровя   в  пепелта  на   неостарялата  надежда,                            

                                       където  семето   на   безброй   мечти   посях,

                                       следвах  пътя  и,  дори  към  мрак да ме отвежда

                                       - загубил  всичко,   само  със  спомени  се  грях.

 

 

                                       Скиталец  по  пътеките  на  дните   преброени,

                                       аз помня  на  всеки  поглед  оглушителния   зов,

                                       били  те   случайни,    или  съдбовно   отредени,

                                       са  стихове от  моята   поема,   наречена "Любов".                                                

 

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??