Елегия
787
0
2
ЕЛЕГИЯ
Чувства се вихрят в мен.
После – стихват.
Пустиня.
Мираж далечен. Студен!
Оазис зелен.
Вечерта е скръбно-будна,
а утрото – пожар неутолен.
Потоци болка се разливат.
В реката на раздялата се давя.
От дълбоко ме парва сълза.
Душата ми сега е
прекършена бреза.
… Във вените потича топлина,
но от други времена.
От други времена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
