johnson (Иван Димитров)
78 79
5.07.2013 г., 13:11 ч.

Елегия 

  Поезия » Любовна
586 0 2

 

 

ЕЛЕГИЯ

 

Чувства се вихрят в мен.

После – стихват.

Пустиня.

Мираж далечен. Студен!

Оазис зелен.

Вечерта е скръбно-будна,

а утрото – пожар неутолен.

Потоци болка се разливат.

В реката на раздялата се давя.

От дълбоко ме парва сълза.

Душата ми сега е

прекършена бреза.

 

… Във вените потича топлина,

но от други времена.

От други времена.

 

 

© Иван Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите думи, Красимире!
  • Душата ми сега е
    прекършена бреза.
    ............................................
    Но ще си тръгнат със отлива всички депресии
    и някой ден
    сред скалите оголени - някому ще се сторя потребен...

    Поздрав,Иване!
Предложения
: ??:??