Елегия

5 jul 2013, 13:11

Poesía » De amor

566 0 2

ЕЛЕГИЯ

Чувства се вихрят в мен.

После – стихват.

Пустиня.

Мираж далечен. Студен!

Оазис зелен.

Вечерта е скръбно-будна,

а утрото – пожар неутолен.

Потоци болка се разливат.

В реката на раздялата се давя.

От дълбоко ме парва сълза.

Душата ми сега е

прекършена бреза.

… Във вените потича топлина,

но от други времена.

От други времена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

johnson (Иван Димитров)

2013-07-07T20:02:18+03:00

Благодаря за хубавите думи, Красимире!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-07-06T13:19:18+03:00

Душата ми сега е
прекършена бреза.
............................................
Но ще си тръгнат със отлива всички депресии
и някой ден
сред скалите оголени - някому ще се сторя потребен...

Поздрав,Иване!