Jul 5, 2013, 1:11 PM

Елегия

  Poetry » Love
785 0 2

 

 

ЕЛЕГИЯ

 

Чувства се вихрят в мен.

После – стихват.

Пустиня.

Мираж далечен. Студен!

Оазис зелен.

Вечерта е скръбно-будна,

а утрото – пожар неутолен.

Потоци болка се разливат.

В реката на раздялата се давя.

От дълбоко ме парва сълза.

Душата ми сега е

прекършена бреза.

 

… Във вените потича топлина,

но от други времена.

От други времена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите думи, Красимире!
  • Душата ми сега е
    прекършена бреза.
    ............................................
    Но ще си тръгнат със отлива всички депресии
    и някой ден
    сред скалите оголени - някому ще се сторя потребен...

    Поздрав,Иване!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...