Елегия, очи, жена и мъж
Дъждът се спуска, тихо ромоли...
Вали и в центъра и в крайните квартали!
Измива прах и кал и шумоли
в листата на вековните чинари.
Дъждът в очите ти дали ще угаси
пожарът жарък който ти разпали?
Ако гаси се бързо със сълзи -
аз погасил бих толкова пожари!
Дъжд Октомврийски! Есенния вятър
доведе облаците носещи прохлада.
Дали със тях ще се завърне на Земята
И Любовта ми тъй красиво-млада?
Дъждът в очите ти елмазено блести,
в ухото ми отново тихо стене...
Отново ще съм с теб и с мене ти
но в други светове и в друго време.
Елегия, очи, жена и мъж!
И топлина във спомените старстни...
Събуди ме за обич този дъжд!
Спря времето,
денят ни тихо гасне...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
