8.10.2020 г., 18:16 ч.  

Елегия, очи, жена и мъж 

  Поезия » Любовна
663 0 3

Дъждът се спуска, тихо ромоли...

Вали и в центъра и в крайните квартали! 

Измива прах и кал и шумоли

в листата на вековните чинари.

 

Дъждът в очите ти дали ще угаси

пожарът жарък който ти разпали?

Ако гаси се бързо със сълзи -

аз погасил бих толкова пожари!

 

Дъжд Октомврийски! Есенния вятър

доведе облаците носещи прохлада. 

Дали със тях ще се завърне на Земята

И Любовта ми тъй красиво-млада?

 

Дъждът в очите ти елмазено блести,

в ухото ми отново тихо стене...

Отново ще съм с теб и с мене ти

но в други светове и в друго време.

 

Елегия, очи, жена и мъж!

И топлина във спомените старстни...

Събуди ме за обич този дъжд!

Спря времето,

                                денят ни тихо гасне...

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??