Елегия, очи, жена и мъж
Дъждът се спуска, тихо ромоли...
Вали и в центъра и в крайните квартали!
Измива прах и кал и шумоли
в листата на вековните чинари.
Дъждът в очите ти дали ще угаси
пожарът жарък който ти разпали?
Ако гаси се бързо със сълзи -
аз погасил бих толкова пожари!
Дъжд Октомврийски! Есенния вятър
доведе облаците носещи прохлада.
Дали със тях ще се завърне на Земята
И Любовта ми тъй красиво-млада?
Дъждът в очите ти елмазено блести,
в ухото ми отново тихо стене...
Отново ще съм с теб и с мене ти
но в други светове и в друго време.
Елегия, очи, жена и мъж!
И топлина във спомените старстни...
Събуди ме за обич този дъжд!
Спря времето,
денят ни тихо гасне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
