Oct 8, 2020, 6:16 PM  

Елегия, очи, жена и мъж

  Poetry » Love
1K 0 3

Дъждът се спуска, тихо ромоли...

Вали и в центъра и в крайните квартали! 

Измива прах и кал и шумоли

в листата на вековните чинари.

 

Дъждът в очите ти дали ще угаси

пожарът жарък който ти разпали?

Ако гаси се бързо със сълзи -

аз погасил бих толкова пожари!

 

Дъжд Октомврийски! Есенния вятър

доведе облаците носещи прохлада. 

Дали със тях ще се завърне на Земята

И Любовта ми тъй красиво-млада?

 

Дъждът в очите ти елмазено блести,

в ухото ми отново тихо стене...

Отново ще съм с теб и с мене ти

но в други светове и в друго време.

 

Елегия, очи, жена и мъж!

И топлина във спомените старстни...

Събуди ме за обич този дъжд!

Спря времето,

                                денят ни тихо гасне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...