Елегия за числото 7
ЕЛЕГИЯ ЗА ЧИСЛОТО 7
Дали числото 7 е щастливо? –
започнах да се питам често аз.
Вълнува ли ни истински и живо,
трептения какви излъчва в нас?
Магическо число, необяснимо,
приемано от всички общества.
Единствено на него е делимо
великото „число на вечността”.
Защо на Пасха 7 свещи палят
във свещник седемрàмен – Менорà,
а стълбата Зигỳра – към небето,
изправя гордо седем стъпала?
И нотите във гамата са седем,
но как вълнуват в музиката те...
Дървото на живота седем клона
насочило е в синьото небе.
В природата е седем – и в момента,
очи обаче трябват за това...
Лицето има седем компонента,
а лотосът със седем е листа.
Дано не кажат някога за мене:
(не искам и да мисля за това)
„На този липсват първите му седем,
каква ли ще излезе, хайманà?”
Във тотото седмицата я има.
Задрасквам я по навик – за късмет,
но той, горкият, някъде замина,
зад седем планини е – на гурбет.
А може би из Космоса пътува,
на дансинг лунен пак играе брейк,
със Зен или пък с Орак се шегува
и с другите в седморката на Блейк...
На седми е родена дъщерята,
жена ми също – има ден рожден...
Тогава ако взимах и заплата,
то щеше да е приказка за мен!
Джуджета седем имала Снежанка,
живяла с тях щастливо и добре.
На Кумчо Вълчо, тая бабаджанка,
кюляф скроило – седмото козлè.
Светùте Седмочùсленици строги
пренесли са от стари времена
чрез азбуката – в слово и закони,
със седма буква пише се – жена.
Седмина се отправили към Тива –
оная седмоврàтна старинà
и там, ама след силна съпротива,
седмина защитили крепостта.
И как ли седемте си самураи
Акира Куросава е възпял,
а мене, върху седем люти хали,
какъв ли вятър тук ме е довял –
да пъшкам между седем смъртни гряха,
във сèдмицата – седем дни порèд?
Добре че съм под родната си стряха –
от всекиго и всякога приет...
С какво Великолепната седморка
отблясъци запазила е в мен,
когато (със известна уговорка)
опитвах се да бъда съвършен?
А тигърът на седемте морета,
след седем люти битки по вода,
прибра ли всички скъсани въжета
и гордите си корабни платна?
Знам – седем са свободните изкуства
и седем – чудесата на света,
но тука седем пъти ни раздрусва
по Рихтер, неспокойната земя.
Обърнах се за седми път към Бога –
помолих Го да спре да ни тресе...
Да хвърля (уверявах Го), че мога
билета си към седмото небе,
в което седемцветна е дъгата
и седем пъти сам ще полетя,
но не заради мен, а за децата,
отмине ли ни седмата вълнà.
Дано на Рая седем са вратите –
красиви седем Рилски езера,
да мога до самия край на дните
китара седемструнна да държа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Гъдев Все права защищены
