Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
4.07.2012 г., 14:16 ч.

Елегия за числото 7 

  Поезия » Друга
1070 1 21

 

ЕЛЕГИЯ ЗА ЧИСЛОТО 7

 

Дали числото 7 е щастливо? –
започнах да се питам често аз.
Вълнува ли ни истински и живо,
трептения какви излъчва в нас?

 

Магическо число, необяснимо,
приемано от всички общества.
Единствено на него е делимо
великото „число на вечността”.

 

Защо на Пасха 7 свещи палят
във свещник седемрàмен – Менорà,
а стълбата Зигỳра – към небето,
изправя гордо седем стъпала?

 

И нотите във гамата са седем,
но как вълнуват в музиката те...
Дървото на живота седем клона
насочило е в синьото небе.

 

В природата е седем – и в момента,
очи обаче трябват за това...
Лицето има седем компонента,
а лотосът със седем е листа.

 

Дано не кажат някога за мене:
(не искам и да мисля за това)
„На този липсват първите му седем,
каква ли ще излезе, хайманà?”

 

Във тотото седмицата я има.
Задрасквам я по навик – за късмет,
но той, горкият, някъде замина,
зад седем планини е – на гурбет.

 

А може би из Космоса пътува,

на дансинг лунен пак играе брейк,

със Зен или пък с Орак се шегува

и с другите в седморката на Блейк...

 

На седми е родена дъщерята,
жена ми също – има ден рожден...
Тогава ако взимах и заплата,
то щеше да е приказка за мен!

 

Джуджета седем имала Снежанка,
живяла с тях щастливо и добре.
На Кумчо Вълчо, тая бабаджанка,

кюляф скроило – седмото козлè.

 

Светùте Седмочùсленици строги
пренесли са от стари времена
чрез азбуката – в слово и закони,
със седма буква пише се – жена.

 

Седмина се отправили към Тива –
оная седмоврàтна старинà
и там, ама след силна съпротива,
седмина защитили крепостта.

 

И как ли седемте си самураи
Акира Куросава е възпял,
а мене, върху седем люти хали,
какъв ли вятър тук ме е довял –

 

да пъшкам между седем смъртни гряха,
във сèдмицата – седем дни порèд?
Добре че съм под родната си стряха –
от всекиго и всякога приет...

 

С какво Великолепната седморка
отблясъци запазила е в мен,
когато (със известна уговорка)
опитвах се да бъда съвършен?

 

А тигърът на седемте морета,
след седем люти битки по вода,
прибра ли всички скъсани въжета
и гордите си корабни платна?

 

Знам – седем са свободните изкуства
и седем – чудесата на света,
но тука седем пъти ни раздрусва
по Рихтер, неспокойната земя.

 

Обърнах се за седми път към Бога –
помолих Го да спре да ни тресе...
Да хвърля (уверявах Го), че мога
билета си към седмото небе,

 

в което седемцветна е дъгата
и седем пъти сам ще полетя,
но не заради мен, а за децата,
отмине ли ни седмата вълнà.

 

Дано на Рая седем са вратите –
красиви седем Рилски езера,
да мога до самия край на дните
китара седемструнна да държа.

 

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??