Елегия за числото 7
ЕЛЕГИЯ ЗА ЧИСЛОТО 7
Дали числото 7 е щастливо? –
започнах да се питам често аз.
Вълнува ли ни истински и живо,
трептения какви излъчва в нас?
Магическо число, необяснимо,
приемано от всички общества.
Единствено на него е делимо
великото „число на вечността”.
Защо на Пасха 7 свещи палят
във свещник седемрàмен – Менорà,
а стълбата Зигỳра – към небето,
изправя гордо седем стъпала?
И нотите във гамата са седем,
но как вълнуват в музиката те...
Дървото на живота седем клона
насочило е в синьото небе.
В природата е седем – и в момента,
очи обаче трябват за това...
Лицето има седем компонента,
а лотосът със седем е листа.
Дано не кажат някога за мене:
(не искам и да мисля за това)
„На този липсват първите му седем,
каква ли ще излезе, хайманà?”
Във тотото седмицата я има.
Задрасквам я по навик – за късмет,
но той, горкият, някъде замина,
зад седем планини е – на гурбет.
А може би из Космоса пътува,
на дансинг лунен пак играе брейк,
със Зен или пък с Орак се шегува
и с другите в седморката на Блейк...
На седми е родена дъщерята,
жена ми също – има ден рожден...
Тогава ако взимах и заплата,
то щеше да е приказка за мен!
Джуджета седем имала Снежанка,
живяла с тях щастливо и добре.
На Кумчо Вълчо, тая бабаджанка,
кюляф скроило – седмото козлè.
Светùте Седмочùсленици строги
пренесли са от стари времена
чрез азбуката – в слово и закони,
със седма буква пише се – жена.
Седмина се отправили към Тива –
оная седмоврàтна старинà
и там, ама след силна съпротива,
седмина защитили крепостта.
И как ли седемте си самураи
Акира Куросава е възпял,
а мене, върху седем люти хали,
какъв ли вятър тук ме е довял –
да пъшкам между седем смъртни гряха,
във сèдмицата – седем дни порèд?
Добре че съм под родната си стряха –
от всекиго и всякога приет...
С какво Великолепната седморка
отблясъци запазила е в мен,
когато (със известна уговорка)
опитвах се да бъда съвършен?
А тигърът на седемте морета,
след седем люти битки по вода,
прибра ли всички скъсани въжета
и гордите си корабни платна?
Знам – седем са свободните изкуства
и седем – чудесата на света,
но тука седем пъти ни раздрусва
по Рихтер, неспокойната земя.
Обърнах се за седми път към Бога –
помолих Го да спре да ни тресе...
Да хвърля (уверявах Го), че мога
билета си към седмото небе,
в което седемцветна е дъгата
и седем пъти сам ще полетя,
но не заради мен, а за децата,
отмине ли ни седмата вълнà.
Дано на Рая седем са вратите –
красиви седем Рилски езера,
да мога до самия край на дните
китара седемструнна да държа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
