13 окт. 2010 г., 15:07

Елегия за дракони и пурпурен дъжд 

  Поэзия » Любовная
718 0 2

 



Елегия за дракони и пурпурен дъжд

 


Дъждът вали от пурпур и сребро

и аз събирам с шепи от пороя,

и се надявам в моето легло

да те удавя най-подир сред зноя.

 

Да те удавя аз, преди да си отидеш,

оставяйки ми пепел и разруха

и без да се обърнеш, да ме видиш

сред драконите как умирам глуха.

 

Дъждът вали от пурпур и сълзи;

умирам аз сред нашата раздяла;

смъртта е като дракон и пълзи

сред кръв и вино, в пурпур засияла.

 

Докосвам сенките сред мрака

и сляпа съм от сълзи и умора,

и ще умра, преди да видя знака –

как яздиш дракон, идвайки в простора.

 

И ще умра, преди да ме спасиш;

с отровата ще смеся греховете

и ще сънувам, че си тук и бдиш,

и ще умра, сънувайки навеки.

 

 

 

 

 

© Кат Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??