Елегия за дракони и пурпурен дъжд
Елегия за дракони и пурпурен дъжд
Дъждът вали от пурпур и сребро
и аз събирам с шепи от пороя,
и се надявам в моето легло
да те удавя най-подир сред зноя.
Да те удавя аз, преди да си отидеш,
оставяйки ми пепел и разруха
и без да се обърнеш, да ме видиш
сред драконите как умирам глуха.
Дъждът вали от пурпур и сълзи;
умирам аз сред нашата раздяла;
смъртта е като дракон и пълзи
сред кръв и вино, в пурпур засияла.
Докосвам сенките сред мрака
и сляпа съм от сълзи и умора,
и ще умра, преди да видя знака –
как яздиш дракон, идвайки в простора.
И ще умра, преди да ме спасиш;
с отровата ще смеся греховете
и ще сънувам, че си тук и бдиш,
и ще умра, сънувайки навеки.
© Кат All rights reserved.
