Елексир
Елексир
Разсъмва се, небето посивя,
и слънцето надникна зад баира,
огрявайки огромните поля посяти с еликсира.
Заприпкаха човеци като ято,
събирайки безценната храна,
и всички бяха твърдо убедени ,
че тяхната храна е най добра.
Поставяха я в огромни бъчви,
отглеждаха я с любов, прибавяха и капчица магия,
като я шепнеха с надслов.
И най накрая той потече, цвета му беше като кръв,
и никой смъртен не отрече,
че аромата му кат стръв е,
за нас и боговете.
Дойдоха те с златни колесници,
направени от слънчеви лъчи,
отпиха, прецениха и поблагодариха,
на майсторите дръзнали сега,
с боговете да се мерят
в направата на вино от лоза.
Христо Христов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Hristo Hristov Все права защищены
