hari36 (Hristo Hristov)
107 39
24.05.2018 г., 10:06 ч.

Елексир 

  Поезия » Оди и поеми
1420 1 2

 

Елексир

 

Разсъмва се, небето посивя,

и слънцето надникна зад баира,

огрявайки огромните поля посяти с еликсира.

 

Заприпкаха човеци като ято,

събирайки безценната храна,

и всички бяха твърдо убедени ,

че тяхната храна е най добра.

 

Поставяха я в огромни бъчви,

отглеждаха я с любов, прибавяха и капчица магия,

като я шепнеха с надслов.

 

И най накрая той потече, цвета му беше като кръв,

и никой смъртен не отрече,

че аромата му кат стръв е,

 за нас и боговете.

 

Дойдоха те с златни колесници,

направени от слънчеви лъчи,

отпиха, прецениха и поблагодариха,

на майсторите дръзнали сега,

с боговете да се мерят

в направата на вино от лоза.

 

Христо Христов

 

© Hristo Hristov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??