Емигрант

7 апр. 2013 г., 20:40

Поэзия » Гражданская

1263 0 3

Моят дом е тъй далече,

детето ми расте само,

тука не издържам вече,

пиша до родината писмо.

“Здравей, Българийо любима!

Здравей, ти роден дом!“

В ума изниква ми картина –

поле, орач и кон.

Планините сини и морето.

Ветрецът шумолящ в листата.

В родината най–синьо е небето

и най–бистра е водата!

Улицата, къщата и двора,

децата как играят вън.

По улиците пълно с хора,

а в полето мак до трън.

Измъчва ме ей таз картина.

Копнея да съм там сега!

До люляка в моята градина,

разцъфнал след снега.

И птичките във хор да пеят,

слънцето със лъч да ме погали,

от ветреца косите да се веят,

да събудя спомени заспали.

Спомени от мойто детство,

от щастливата ми младост.

Живея с хората в съседство

и от всички блика радост.

Живот щастлив и тъй прекрасен!

Това е моят спомен.

Но тук, далеч е тъй неясен,

животът на бездомен!

he2 (Маргарита Йорданова)

2013-04-13T11:44:05+03:00

Ужасно е.
radiola (Рада Димова)

2013-04-08T07:25:08+03:00

Преживяла съм и емигрантството и докато не се върнах,нямаше спасение!Сега тук няма спасение!
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2013-04-08T00:27:50+03:00

Какво чакаш?Прибирай се!Стихото е хубаво!