vanq-88 (Иванка Неделчева)
56 220
7.04.2013 г., 20:40 ч.

Емигрант 

  Поезия » Гражданска
1085 0 3

Моят дом е тъй далече,

детето ми расте само,

тука не издържам вече,

пиша до родината писмо.

 

“Здравей, Българийо любима!

Здравей, ти роден  дом!“

В ума изниква ми картина –

поле, орач и кон.

 

Планините сини и морето.

Ветрецът шумолящ в листата.

В родината най–синьо е небето

и най–бистра е водата!

 

Улицата, къщата и двора,

децата как играят вън.

По улиците пълно с хора,

а в полето мак до трън.

 

Измъчва ме ей таз картина.

Копнея да съм там сега!

До люляка в моята градина,

разцъфнал след снега.

 

И птичките във хор да пеят,

слънцето със лъч да ме погали,

от ветреца косите да се веят,

да събудя спомени заспали.

 

Спомени от мойто детство,

от щастливата ми младост.

Живея с хората в съседство

и от всички блика радост.

 

Живот щастлив и тъй прекрасен!

Това е моят спомен.

Но тук, далеч е тъй неясен,

животът на бездомен!

© Иванка Неделчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??