Емигрант
Моят дом е тъй далече,
детето ми расте само,
тука не издържам вече,
пиша до родината писмо.
“Здравей, Българийо любима!
Здравей, ти роден дом!“
В ума изниква ми картина –
поле, орач и кон.
Планините сини и морето.
Ветрецът шумолящ в листата.
В родината най–синьо е небето
и най–бистра е водата!
Улицата, къщата и двора,
децата как играят вън.
По улиците пълно с хора,
а в полето мак до трън.
Измъчва ме ей таз картина.
Копнея да съм там сега!
До люляка в моята градина,
разцъфнал след снега.
И птичките във хор да пеят,
слънцето със лъч да ме погали,
от ветреца косите да се веят,
да събудя спомени заспали.
Спомени от мойто детство,
от щастливата ми младост.
Живея с хората в съседство
и от всички блика радост.
Живот щастлив и тъй прекрасен!
Това е моят спомен.
Но тук, далеч е тъй неясен,
животът на бездомен!
© Иванка Неделчева All rights reserved.
