13 авг. 2015 г., 00:36  

Емигрант

784 0 0

 

 

С лъкатушещи крачки пристъпва,
позалитва след ром или два,
под чуждите стряхи се скрива,
пред телевизора кълне някой роден съдия.

 

Сутрин работи от рано,
под чуждия изгрев дори.
И пак товари същото рамо,
макар и пак да боли.

 

Срича латинските думи,
кълне непонятна брътвеж,
мечта са дори тестените листове
с втасалия млечен пълнеж.

 

Събира безбройните вещи...
"За дома са." - си повтаря и знай,
и прах трупат, и пречат да мине,
но пак трупа и трупа без край.

 

С насмешка се сеща за войнишки години.
С тежък портфейл си спомня родния кът.
Но ще пропусне, още ще поработи,
ще си дойде другия път.

 

Вечер се прибужда внезапно,
закашля се като вечен пушач.
Заспива тъй мигновено,
че се бачка от сутрин до здрач.

 

Сутрин ставане рано,
преди чуждия изгрев дори,
поразтърка старото рамо,
пие кафе в тъмни зори.

 

Преди да излезе за работа,
поглежда на снимка двете деца.
Усмихва се и сякаш ги прегръща,
а в джоба прибира поредна мечта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...