13.08.2015 г., 0:36  

Емигрант

780 0 0

 

 

С лъкатушещи крачки пристъпва,
позалитва след ром или два,
под чуждите стряхи се скрива,
пред телевизора кълне някой роден съдия.

 

Сутрин работи от рано,
под чуждия изгрев дори.
И пак товари същото рамо,
макар и пак да боли.

 

Срича латинските думи,
кълне непонятна брътвеж,
мечта са дори тестените листове
с втасалия млечен пълнеж.

 

Събира безбройните вещи...
"За дома са." - си повтаря и знай,
и прах трупат, и пречат да мине,
но пак трупа и трупа без край.

 

С насмешка се сеща за войнишки години.
С тежък портфейл си спомня родния кът.
Но ще пропусне, още ще поработи,
ще си дойде другия път.

 

Вечер се прибужда внезапно,
закашля се като вечен пушач.
Заспива тъй мигновено,
че се бачка от сутрин до здрач.

 

Сутрин ставане рано,
преди чуждия изгрев дори,
поразтърка старото рамо,
пие кафе в тъмни зори.

 

Преди да излезе за работа,
поглежда на снимка двете деца.
Усмихва се и сякаш ги прегръща,
а в джоба прибира поредна мечта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...