С лъкатушещи крачки пристъпва,
позалитва след ром или два,
под чуждите стряхи се скрива,
пред телевизора кълне някой роден съдия.

Сутрин работи от рано,
под чуждия изгрев дори.
И пак товари същото рамо,
макар и пак да боли.

Срича латинските думи,
кълне непонятна брътвеж,
мечта са дори тестените листове
с втасалия млечен пълнеж.

Събира безбройните вещи...
"За дома са." - си повтаря и знай,
и прах трупат, и пречат да мине,
но пак трупа и трупа без край.

С насмешка се сеща за войнишки години.
С тежък портфейл си спомня родния кът.
Но ще пропусне, още ще поработи,
ще си дойде другия път.

Вечер се прибужда внезапно,
закашля се като вечен пушач.
Заспива тъй мигновено,
че се бачка от сутрин до здрач.

Сутрин ставане рано,
преди чуждия изгрев дори,
поразтърка старото рамо,
пие кафе в тъмни зори.

Преди да излезе за работа,
поглежда на снимка двете деца.
Усмихва се и сякаш ги прегръща,
а в джоба прибира поредна мечта...