18 мая 2016 г., 21:30

Емигрант 

  Поэзия » Гражданская
307 0 3

Синът ми вече е в Европа.

Напусна нашата страна.

Решил е вече там да тропа

и да купува там храна.

 

И друго слънце да го грее,

че хляба там е друг на вкус.

И друг там вятър да му вее

перчема посребрен и рус.

 

На час със еврото му плащат

и тъй събира някой лев.

Роднините хабер му пращат

да бъде здрав, да му е кеф...

 

Но той тъгува за страната,

макар, че там е със жена.

Страхува се от сатаната

дали гради му и стена.

 

Сънува своята Родина

и слънчевия морски бряг.

Дано се върне от чужбина

оттам- насам във следващ впряг.

 

Но сещам се за нещо важно

във този малък свят един.

Във време мрачно и продажно,

дали ще го дочакам моя син?

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??