Емигрант
Синът ми вече е в Европа.
Напусна нашата страна.
Решил е вече там да тропа
и да купува там храна.
И друго слънце да го грее,
че хляба там е друг на вкус.
И друг там вятър да му вее
перчема посребрен и рус.
На час със еврото му плащат
и тъй събира някой лев.
Роднините хабер му пращат
да бъде здрав, да му е кеф...
Но той тъгува за страната,
макар, че там е със жена.
Страхува се от сатаната
дали гради му и стена.
Сънува своята Родина
и слънчевия морски бряг.
Дано се върне от чужбина
оттам- насам във следващ впряг.
Но сещам се за нещо важно
във този малък свят един.
Във време мрачно и продажно,
дали ще го дочакам моя син?
© Никола Апостолов All rights reserved.
