Нахлуват като вихър посред зима
емоции, по-парещи от огън.
Голямата ми гордост си отива
и жестове на обич вече мога.
Не се страхувам от неканен вопъл,
от хорските одумки,
самотата...
Душата ми отвсякъде е топла
и сигурна в посоката нататък...
Дори да не пристъпи никой прага
на новите надежди, в мен посяти,
ще се събуждам и ще ставам рано ...