Dec 9, 2009, 4:06 PM

Емоции по-парещи от огън 

  Poetry » Phylosophy
726 0 16

Нахлуват като вихър посред зима

емоции, по-парещи от огън.

Голямата ми гордост си отива

и жестове на обич вече мога.

Не се страхувам от неканен вопъл,

от хорските одумки,

самотата...

Душата ми отвсякъде е топла

и сигурна в посоката нататък...

Дори да не пристъпи никой прага

на новите надежди, в мен посяти,

ще се събуждам и ще ставам рано

и ще приготвям масата богато,

ще каня всеки, който преминава

покрай живота ми, ще го нахраня,

сърцето му за вяра ще разтворя,

на нови радости ще се осланя.

А после ще горим с незнайна сила

за себе си,

за другите,

за Бога!

 

Нахлуват като вихър посред зима

емоции, по-парещи от огън!

 

 

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??