Емоции по-парещи от огън
Нахлуват като вихър посред зима
емоции, по-парещи от огън.
Голямата ми гордост си отива
и жестове на обич вече мога.
Не се страхувам от неканен вопъл,
от хорските одумки,
самотата...
Душата ми отвсякъде е топла
и сигурна в посоката нататък...
Дори да не пристъпи никой прага
на новите надежди, в мен посяти,
ще се събуждам и ще ставам рано
и ще приготвям масата богато,
ще каня всеки, който преминава
покрай живота ми, ще го нахраня,
сърцето му за вяра ще разтворя,
на нови радости ще се осланя.
А после ще горим с незнайна сила
за себе си,
за другите,
за Бога!
Нахлуват като вихър посред зима
емоции, по-парещи от огън!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
