18 апр. 2014 г., 20:17

Енергия

1K 0 3

Енергията
                    гъмжи
от жужене
                    на пчели.
Енергията
                    са отразени
                    лъчи
от жълти слънчогледи.

Енергията
                    е вплетена
между пръстите
                    и в твоите коси.
Енергията
                    се смее
                    със зарядите
на бели мирогледи.

Енергията
                    тича
като мъничко
                     безгрижно детство.
Енергията
                     се прихваща
                     лесно
от горящо слънчево - на педя.

Енергията?
Ако питаш мене:
Само гледай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей, много интересно, живо и предизвикателно!
    Създаде ми настроение!
  • Благодаря, че ми стопляш душата и в празничните дни, Мисана (: А вдъхновението така ме е стиснало за ръцете, че днес съм боядисвала яйца 7 часа.. още не ми е излязло пламъчето на свещта от очите.. Весели празници на всички, а на тези, които са минали от тук: Нека Енергията бъде с вас! -С
  • И това твое стихотворение бъка от нестандартен поглед към нещата. Неща, които са около нас и дотолкова сме свикнали с тях, че вече не ги забелязваме. А ти, Северина, си ги видяла в нови одежди:

    "Енергията тича като мъничко безгрижно детство"

    "Енергията са отразени лъчи от жълти слънчогледи"

    и т.н.

    Обичам новото начало в поезията, а ти без съмнение го носиш. Носиш "зарядите на бели мирогледи". И изразяваш тези заряди словесно с подкупваща лекота!

    Поздравявам те за това толкова импониращо ми стихотворение!

    Ново вдъхновение де те спохожда и през великденските празници!
    И да са ти честити!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...