18.04.2014 г., 20:17

Енергия

1K 0 3

Енергията
                    гъмжи
от жужене
                    на пчели.
Енергията
                    са отразени
                    лъчи
от жълти слънчогледи.

Енергията
                    е вплетена
между пръстите
                    и в твоите коси.
Енергията
                    се смее
                    със зарядите
на бели мирогледи.

Енергията
                    тича
като мъничко
                     безгрижно детство.
Енергията
                     се прихваща
                     лесно
от горящо слънчево - на педя.

Енергията?
Ако питаш мене:
Само гледай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, много интересно, живо и предизвикателно!
    Създаде ми настроение!
  • Благодаря, че ми стопляш душата и в празничните дни, Мисана (: А вдъхновението така ме е стиснало за ръцете, че днес съм боядисвала яйца 7 часа.. още не ми е излязло пламъчето на свещта от очите.. Весели празници на всички, а на тези, които са минали от тук: Нека Енергията бъде с вас! -С
  • И това твое стихотворение бъка от нестандартен поглед към нещата. Неща, които са около нас и дотолкова сме свикнали с тях, че вече не ги забелязваме. А ти, Северина, си ги видяла в нови одежди:

    "Енергията тича като мъничко безгрижно детство"

    "Енергията са отразени лъчи от жълти слънчогледи"

    и т.н.

    Обичам новото начало в поезията, а ти без съмнение го носиш. Носиш "зарядите на бели мирогледи". И изразяваш тези заряди словесно с подкупваща лекота!

    Поздравявам те за това толкова импониращо ми стихотворение!

    Ново вдъхновение де те спохожда и през великденските празници!
    И да са ти честити!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...