Еньовден
Дали по-доброто бъдеще не е в чистотата на далечното
минало...
На Еньовден забравих сутринта
през тревата боса да премина,
да потопя лицето си в роса -
за да съм хубава и здрава таз година.
През тревата боса да премина,
в полите чисти аз да набера
седемдесет и седем билки и половина -
за лек на тяло и душа от самота.
Да потопя лицето си в роса,
поръсена от бели самодиви,
да отмия горест и тъга -
да влея в себе си късмет и сили.
За да съм хубава и здрава таз година,
нищо, че пропуснах Еньовден,
на изгрева по моста ще премина -
ще хвърля долу всеки жест смирен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славяна Все права защищены
