Еньовден

25 июн. 2024 г., 10:30

Поэзия

173 6 5

След изгрева, който в краката на патоса лази,
разтребвам небето над мене за бъдещи залези.

Застилам си нощното ложе със идващи срещи,
изпрани от съвести гузни и думи зловещи.

Поръчвам вечеря и вечер с луна като белег,
та споменът близък до мен тази нощ да си легне.

Да чуя вълка как ухажва вълчицата горда,
готов да разнищи човешки и кучешки орди.

Поръбил на своята мъка хастара кълчищен,
да кажа, че всяка любов ни е дадена свише!

Да кажа: смъртта е измислица само и точка,
макар да я чувам как трака към мене със токчета.

Две чаши любов си наливам под свода кармичен,
защото е карма и знам:
Любовта ни е ничия.