Еньовден
След изгрева, който в краката на патоса лази,
разтребвам небето над мене за бъдещи залези.
Застилам си нощното ложе със идващи срещи,
изпрани от съвести гузни и думи зловещи.
Поръчвам вечеря и вечер с луна като белег,
та споменът близък до мен тази нощ да си легне.
Да чуя вълка как ухажва вълчицата горда,
готов да разнищи човешки и кучешки орди.
Поръбил на своята мъка хастара кълчищен,
да кажа, че всяка любов ни е дадена свише!
Да кажа: смъртта е измислица само и точка,
макар да я чувам как трака към мене със токчета.
Две чаши любов си наливам под свода кармичен,
защото е карма и знам:
Любовта ни е ничия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
