Еньовден
След изгрева, който в краката на патоса лази,
разтребвам небето над мене за бъдещи залези.
Застилам си нощното ложе със идващи срещи,
изпрани от съвести гузни и думи зловещи.
Поръчвам вечеря и вечер с луна като белег,
та споменът близък до мен тази нощ да си легне.
Да чуя вълка как ухажва вълчицата горда,
готов да разнищи човешки и кучешки орди.
Поръбил на своята мъка хастара кълчищен,
да кажа, че всяка любов ни е дадена свише!
Да кажа: смъртта е измислица само и точка,
макар да я чувам как трака към мене със токчета.
Две чаши любов си наливам под свода кармичен,
защото е карма и знам:
Любовта ни е ничия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
