22 июн. 2008 г., 21:49

Еньовден

Поэзия » Любовная

1.7K 1 25

Еньовден

По лунните следи ще те позная,
по мрака, паднал над света -
луната - цяла в приказна омая
ми стеле сребърни цветя!...

По прашните дървета ще те търся,
по клоните, посипани със сън -
среднощни птици ме съзират свъсено
и се страхувам... сам-сама съм вън...

Дали за мене е пътеката постлана,
по нея минал ли си ти?...
По Еньовден - в нощта желана
любов събирам до зори!...

Но как да те открия, цвете?...
Сребристо, златно, даже и с бодли...
И как, ако обичаш двете ни?...
На Еньовден как сънено вали!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Dark_Island (Таня Георгиева)

Този стогодишен Еньовден - позабравен и несъвършен... припомни ми...

2017-06-25T22:36:54+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!

2017-06-22T22:59:12+03:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Разтупка ми сърцето с този стих, вълшебен като приказка...

2008-06-23T21:23:21+03:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Прочетох го пак ..

2008-06-23T19:32:31+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Е, какво да кажа???
"По Еньовден - в нощта желана
любов събирам до зори!..."
То просто е бисер, красота!!!
Малка моме, дай Боже цял живот в любов да си!!!
Благодаря ти!
Прегръдки!

2008-06-23T18:42:09+03:00