Еньовден
По лунните следи ще те позная,
по мрака, паднал над света -
луната - цяла в приказна омая
ми стеле сребърни цветя!...
По прашните дървета ще те търся,
по клоните, посипани със сън -
среднощни птици ме съзират свъсено
и се страхувам... сам-сама съм вън...
Дали за мене е пътеката постлана,
по нея минал ли си ти?...
По Еньовден - в нощта желана ...