Jun 22, 2008, 9:49 PM

Еньовден 

  Poetry » Love
1602 1 25
                   Еньовден

По лунните следи ще те позная,
по мрака, паднал над света -
луната - цяла в приказна омая
ми стеле сребърни цветя!...

По прашните дървета ще те търся,
по клоните, посипани със сън -
среднощни птици ме съзират свъсено
и се страхувам... сам-сама съм вън...

Дали за мене е пътеката постлана,
по нея минал ли си ти?...
По Еньовден - в нощта желана
любов събирам до зори!...

Но как да те открия, цвете?...
Сребристо, златно, даже и с бодли...
И как, ако обичаш двете ни?...
На Еньовден как сънено вали!...

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??