28 июн. 2009 г., 22:46

Епилог

649 0 5

 

 

Полегнал във ковчега, чух

сонати от тъгуващи хлебарки.

С Отца и Сина, и Светия дух   –

в последна схватка и последна спарка.

 

Полегнал във ковчега, чух

печал в душата на палача,

но, тъй като съм сляп и глух,

хлебарките в съня ми плачат.

 

Полегнал във ковчега, чух,

че пееше ми дървоядът скръбно;

там някой шумно в мозъка ми плю

и някой шумно в храма пръдна.

 

Чух дяволи, чух ангели;

оргазмите на Демиурга чух.

Но всички музи са прегракнали

и грачи в мен Светият дух.

 

Накрая пукнах – Бог да ме прости –

в агонии с разгонени цикади.

Сам Господът – безкрайно милостив –

душата ми с памук извади.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...