Епилог
Полегнал във ковчега, чух
сонати от тъгуващи хлебарки.
С Отца и Сина, и Светия дух –
в последна схватка и последна спарка.
Полегнал във ковчега, чух
печал в душата на палача,
но, тъй като съм сляп и глух,
хлебарките в съня ми плачат.
Полегнал във ковчега, чух,
че пееше ми дървоядът скръбно;
там някой шумно в мозъка ми плю
и някой шумно в храма пръдна.
Чух дяволи, чух ангели;
оргазмите на Демиурга чух.
Но всички музи са прегракнали
и грачи в мен Светият дух.
Накрая пукнах – Бог да ме прости –
в агонии с разгонени цикади.
Сам Господът – безкрайно милостив –
душата ми с памук извади.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
