Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.
Обрулен, като стара мачта без платна,
на делниците скуката не проумях.
Извън сезоните на смутни времена,
живял съм на инат. И без любов живях.
Полирах чуждите противоречия,
прегърбен от вината на отсрещен вик.
Живях в тъга, когато беше нечия,
живях, дамгосан на челото – еретик. ...