Jul 16, 2023, 3:25 PM

Епопея 

  Poetry
375 5 7

 

Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.

 

Обрулен, като стара мачта без платна,
на делниците скуката не проумях.
Извън сезоните на смутни времена,
живял съм на инат. И без любов живях.

 

Полирах чуждите противоречия,
прегърбен от вината на отсрещен вик.
Живях в тъга, когато беше нечия,
живях, дамгосан на челото – еретик.

 

В бърлогата на празната ми къща свит,

не беше без причина ни една сълза.
Живях, като пилон в пустинята побит,
живях, защото не умея да пълзя.

 

Живея безпощадно – на смъртта съпруг,

обърнал гръб на всяко безразличие,
защото мога само жив, сега и тук,
под сянката на липсите да те обичам!

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??