19 июн. 2014 г., 17:55

Епопея за човека

1.2K 0 0

Епопея за човека

 

 Хей, приятели!
Реших днес да взема химикала
с таланта, който природата
уж май малко ми е дала,

една история да разкажа –

в рими реалността да покажа.

Няма да спазвам нито рима,
нито някакви срички,

а просто ще пиша глупостите
в главата ми всички.
Вероятно сте чували – за един
животински вид –

ходещ изправен, умен и набит.

Ако не сте, говоря за оня – човека,

който вече тука живее бая века.

Известен в природата като болест,

която поглъща алчно цялата forest.
Дърветата стават на зелена хартия -
това, драги, пари се нарича и в целия
си живот човека към тях се врича.
Заради бога си водят войни – терористите,

водени от политягите – артистите.

Сам тоя вид прогнива, чезне бързо,

но преди това всичко, що диша
ще ограби и избие най-дързо.

А, когато мъжкият е отегчен -
тогаз тая гад обича да прави бели -
намира и набързо изнасилва жени.

Малките стоят сам самички –

затворени в домове за сираци,

щото някои не знаят що е кондом – глупаци!

А някои живот цял в затвора прекарват -
това те са си избрали, защото малко
парички в пералнята решили и изпрали.

Не забравяйте, туй не е поема, а глупост,

вид тъпня, обозначаваща моята ‘big’ кухост.

Обаче сме на върха на веригата хранителна.

Лесно се лови с пушката до смърт упоителна!

 

За съжаление забравил е моят вид откъде

и от какво произлязъл е преди векове

отдавна и че трябва към природата сърце

да бие и с обич да я обгръщаме всуе,
а не само да размахваме напосоки х.йове!

 

Това е, което имах да кажа, скъпи хора.

Живейте спокойно и честно, но отбора

не забравяйте кой е и на коя страна играе,
че иначе високомерието ни скоро ще на изиграе!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Табаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...