Jun 19, 2014, 5:55 PM

Епопея за човека

1.2K 0 0

Епопея за човека

 

 Хей, приятели!
Реших днес да взема химикала
с таланта, който природата
уж май малко ми е дала,

една история да разкажа –

в рими реалността да покажа.

Няма да спазвам нито рима,
нито някакви срички,

а просто ще пиша глупостите
в главата ми всички.
Вероятно сте чували – за един
животински вид –

ходещ изправен, умен и набит.

Ако не сте, говоря за оня – човека,

който вече тука живее бая века.

Известен в природата като болест,

която поглъща алчно цялата forest.
Дърветата стават на зелена хартия -
това, драги, пари се нарича и в целия
си живот човека към тях се врича.
Заради бога си водят войни – терористите,

водени от политягите – артистите.

Сам тоя вид прогнива, чезне бързо,

но преди това всичко, що диша
ще ограби и избие най-дързо.

А, когато мъжкият е отегчен -
тогаз тая гад обича да прави бели -
намира и набързо изнасилва жени.

Малките стоят сам самички –

затворени в домове за сираци,

щото някои не знаят що е кондом – глупаци!

А някои живот цял в затвора прекарват -
това те са си избрали, защото малко
парички в пералнята решили и изпрали.

Не забравяйте, туй не е поема, а глупост,

вид тъпня, обозначаваща моята ‘big’ кухост.

Обаче сме на върха на веригата хранителна.

Лесно се лови с пушката до смърт упоителна!

 

За съжаление забравил е моят вид откъде

и от какво произлязъл е преди векове

отдавна и че трябва към природата сърце

да бие и с обич да я обгръщаме всуе,
а не само да размахваме напосоки х.йове!

 

Това е, което имах да кажа, скъпи хора.

Живейте спокойно и честно, но отбора

не забравяйте кой е и на коя страна играе,
че иначе високомерието ни скоро ще на изиграе!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....