19.06.2014 г., 17:55

Епопея за човека

1.2K 0 0

Епопея за човека

 

 Хей, приятели!
Реших днес да взема химикала
с таланта, който природата
уж май малко ми е дала,

една история да разкажа –

в рими реалността да покажа.

Няма да спазвам нито рима,
нито някакви срички,

а просто ще пиша глупостите
в главата ми всички.
Вероятно сте чували – за един
животински вид –

ходещ изправен, умен и набит.

Ако не сте, говоря за оня – човека,

който вече тука живее бая века.

Известен в природата като болест,

която поглъща алчно цялата forest.
Дърветата стават на зелена хартия -
това, драги, пари се нарича и в целия
си живот човека към тях се врича.
Заради бога си водят войни – терористите,

водени от политягите – артистите.

Сам тоя вид прогнива, чезне бързо,

но преди това всичко, що диша
ще ограби и избие най-дързо.

А, когато мъжкият е отегчен -
тогаз тая гад обича да прави бели -
намира и набързо изнасилва жени.

Малките стоят сам самички –

затворени в домове за сираци,

щото някои не знаят що е кондом – глупаци!

А някои живот цял в затвора прекарват -
това те са си избрали, защото малко
парички в пералнята решили и изпрали.

Не забравяйте, туй не е поема, а глупост,

вид тъпня, обозначаваща моята ‘big’ кухост.

Обаче сме на върха на веригата хранителна.

Лесно се лови с пушката до смърт упоителна!

 

За съжаление забравил е моят вид откъде

и от какво произлязъл е преди векове

отдавна и че трябва към природата сърце

да бие и с обич да я обгръщаме всуе,
а не само да размахваме напосоки х.йове!

 

Това е, което имах да кажа, скъпи хора.

Живейте спокойно и честно, но отбора

не забравяйте кой е и на коя страна играе,
че иначе високомерието ни скоро ще на изиграе!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...