Ерата на Водолея

12 апр. 2014 г., 23:43

Поэзия » Гражданская

780 0 2

Натъжих се, незнайно защо…

В полет, виждам, са птици отново.

Сляпо стъпва, на края само,

пак се влачи “ненужното” слово.

И къде в този път ще ме спре -

на притулена тиха поляна.

В здрачината без сън ще умре

незамислена още Закана.

В световете животът гърми,

разрушил кръстопът до основи.

Там свирепстват съдбовни беди,

но бойците за рат са готови!

Ураганен неспирен поток

светло ражда сетивност богата,

в миг попили скъпоценен урок,

с вяра бдим, за да пукне зората!

09.12.2009