Меричка (Мери Попинз)
718 2544
12 abr 2014, 23:43

Ерата на Водолея 

  Poesía » Civil
893 0 2

 

Натъжих се, незнайно защо…

В полет, виждам, са птици отново.

Сляпо стъпва, на края само,

пак се влачи “ненужното” слово.

 

И къде в този път ще ме спре -

на притулена тиха поляна.

В здрачината без сън ще умре

незамислена още Закана.

 

В световете животът гърми,

разрушил кръстопът до основи.

Там свирепстват съдбовни беди,

но бойците за рат са готови!

 

Ураганен неспирен поток

светло ражда сетивност богата,

в миг попили скъпоценен урок,

с вяра бдим, за да пукне зората!

 

 

09.12.2009

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??