Меричка (Мери Попинз)
718 2544
12.04.2014 г., 23:43 ч.

Ерата на Водолея 

  Поезия » Гражданска
894 0 2

 

Натъжих се, незнайно защо…

В полет, виждам, са птици отново.

Сляпо стъпва, на края само,

пак се влачи “ненужното” слово.

 

И къде в този път ще ме спре -

на притулена тиха поляна.

В здрачината без сън ще умре

незамислена още Закана.

 

В световете животът гърми,

разрушил кръстопът до основи.

Там свирепстват съдбовни беди,

но бойците за рат са готови!

 

Ураганен неспирен поток

светло ражда сетивност богата,

в миг попили скъпоценен урок,

с вяра бдим, за да пукне зората!

 

 

09.12.2009

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??