Ерата на Водолея
Ние идем – повеля на времето;
светли, отворени, чисти.
Затлачен е Изворът. Семето
закърня сред душевните липси.
Разни вери, натъпкани в символи,
воюват, прегазват, доказват се.
Не вяра – езически идоли,
захранвани с кръв и омраза.
Съществуваме. Над парадигми,
извън схоластични окови.
Монаси, макар неподстригани,
съграждащи храма за новото,
що чака на прага, пресяло
сквернения промисъл божи
от украси, от тежък десятък,
обслужващ мастити велможи.
Ада си, тук го изстрадваме.
Низвергват, зоват ни неверници.
Задето сме зрящи – наказват ни
слепци, и под расото черни.
Те нямат очи за различните –
стопи ги охолната бедност.
Стереотипни, до степен себичност,
към целта, оправдаваща средствата.
Дай бог и те да прогледнат
в каноните наши неписани…
Тръбят, че сме вид на изчезване.
От кой регистър така ни отписват?!
Не вярвайте! – Ние сме Бъдното.
Защото… така е орисано!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмил Нешев Все права защищены
